Къщата на инвалидите в Париж не без основание се смята за една от най-популярните и ценни забележителности на френската столица. Комплексът от грандиозни сгради, разположени на брега на Сена, е огледало, отразяващо великата архитектура на града на любовта и историята на страната, дала на света един от най-великите военни лидери - Наполеон Бонапарт. Мащабът на колосалното развитие е впечатляващ: площта на територията му е 13 хектара; грациозният шпил на окупителния със златист блясък купол се издига на 107 метра. Повече от 1,5 милиона туристи посещават L'hôtel national des Invalides годишно.
История
Домът на инвалидите дължи произхода си на краля на слънцето - Луи XIV, който решава да издигне престижа на френската армия и да осигури достойна старост на възрастните и осакатени в битки. През 1671 г. на левия бряг на Сена, където по това време имаше огромна пустош, започва изграждането на благотворителна институция, чийто архитект е либерал Бруант.
Първите ветерани се преместиха след три години; работата е напълно завършена през 1677г. Първоначално се предвиждаше социалното заведение да приеме шест хиляди души, но в края на строежа се оказа, че сградата не може да побере повече от четири хиляди гости. До края на 18 век комплексът, създаден като приют, се превръща в миниатюрен град, в който се помещават казарми, болница, трапезария и място за паради. През 1706 г. в централния двор по заповед на краля е построена базилика, чийто прототип е римската катедрала „Свети Петър“.
Жителите на Къщата спазваха почти военно-дисциплинарни изисквания: имаше забрана за тютюнопушене и алкохол в помещенията, предпоставка за отсядането беше спазването на бързото и постоянно носене на униформи. Ветераните, обединени в чети, са работили по силите си в занаятчийските работилници и са участвали в охраната. За неспазване на правилата виновните бяха подложени на наказания: от ограничения върху храната до експулсиране.
С течение на времето монументалният комплекс от сгради започва да придобива „граждански“ черти: през 1777 г. сградата поема част от колекцията от релефни планове, транспортирани от Лувъра и 95 години по-късно е открит Музеят на артилерията. В началото на 18-ти век тук гостува Петър I. Докато живееше в столицата на Франция, руският цар получи апартамент на втория етаж за пълно ползване.
Архитектура
Комплексът от сгради се вижда отлично от насипа на Сена и моста, издигнат в чест на императора на цяла Русия Александър III. От тук еспланада води до Къщата, чийто създател е Робърт де Кот. Площадът е покрит с тревни площи, редица артилерийски трофеи и френски оръдия.
Вътрешният двор на Дома на благотворителността, пресичащ се с еспланадата, създава най-голямото открито пространство в града, където се помещават и сградите на френските посолства и Министерството на външните работи. Големият и Малкият дворец, разположени на отсрещния бряг на Сена, допълват хармоничния градски ансамбъл. 196-метровата фасада на L'hôtel des Invalides, която е пример за архитектура на класицизма, е украсена с сводест портал с гравирана фигура на Краля Слънце на кон.
Целият комплекс се състои от четириетажни сгради, които оформят петнадесет двора, в главния от които е архитектурният център - бароковата катедрала. Неговият кръгъл купол, украсен със стилизирано изображение на бойни трофеи и увенчан с фенер със шпил, доминира над цялата система от структури. През възстановяването на купола с диаметър 27 м през 1989 г. са похарчени 12 кг злато.
Катедрала Сейнт Луис
През 1676 г. Луи XIV, който не е доволен от първоначалния вид на параклиса, издигнат в централната част на комплекса на Дома на инвалидите, поверява изграждането на църквата на Жул Хардуен-Марсарт. Младият архитект успя да угоди на краля. Фасадата на базиликата, която той създаде, впечатлява със симетричните си линии и изящния си дизайн, който съчетава кръг и квадрат.
Изпъкналата му централна част е украсена с монументален фронтон, както и дорични и коринтски колони, придаващи на структурата симетрия и изящество. Куполът на храма се вижда от всички градски хълмове. В близост до енорията има малък парк, където цветни цветни лехи са в хармония с перфектно подстригани шишарки от храсти.
Вътре в катедралата има гръцки кръст, вписан в квадрат. Зад олтара се забелязват чертите на войнишка църква с изглед към Главния двор. За по-добро осветление Arduin-Marsart използва система с троен купол. Във вътрешната част беше изсечена дупка, през която се вижда рисуването на средния купол. Дневната светлина влизаше в стаята през третото външно покритие.
Централната зала има четири изхода-коридора, завършващи с параклиси, където великите хора на Франция спят във вечен сън. Тук братята на Наполеон, синът на императора, генерали Бертран, Дюрок, маршали Вобан, Тюрен, Леонте, Фош и авторът на Марсилезата Руж дьо Лил намериха последното си убежище. Сърцето на некропола и основната атракция е криптата, проектирана от архитекта Луи Висконти, в която почива пепелта на Наполеон.
Гробница на Наполеон Бонапарт
През 1840 г. под траурните звуци на Моцартовия Реквием в параклиса Св. Йероним беше тържествено докаран в ковчега с тялото на Наполеон, донесено от остров Света Елена. След 21 години останките на императора бяха пренесени в катедралата Сейнт Луис и поставени в пурпурен саркофаг от карелски порфир. Пълен блок с тегло 200 тона беше представен на Франция от Николай I, заявявайки, че винаги ще има камък за Бонапарт в Русия.
Вътре в гробницата лежи тялото на великия корсиканец, облечен в гвардейска униформа; в краката на починалия лежи известната му наведена шапка. Както е замислено от архитекта, гробницата е монтирана върху гранитен цокъл и е разположена под нивото на пода, следователно, за да я разгледат и прочетат гравираните надписи, посетителите на криптата са принудени да навеждат глави, поздравявайки императора.
Вечният сън на командира се пази от дванадесет мраморни статуи на богинята Нике. До саркофага в чест са два бронзови атланти, представляващи цивилна и военна мощ. В ръцете им е кълбо, корона и скиптър. Стените на криптата са украсени с медали, грамоти и оръжия. Тук е и мечът на водача, който го придружава по време на битката при Аустерлиц.
Музеи
В началото на 20 век Мястото за благотворителност на пенсионираните войници придобива статут на музеен предмет. Неговите колекции включват повече от петстотин хиляди експоната, свързани с важни епохи в историята на Франция, както и с политическия, социалния и военния живот на държавата.
Музей на армията
Този музей, създаден през 1905 г., спечели световна слава с факта, че днес той е собственик на третата по големина колекция от доспехи и оръжия в света по брой експонати. Експозициите са разделени на оръжейната и историческата част, залите също са разделени на категории.
Галерията Armory е изложба на рицарски униформи. Много брони изглеждат като току-що върнати от битката вчера. Лобито показва предмети от вражеския арсенал, включително проби от руско оръжие. Тук са изложени и знамена и знамена, най-старите от които са възпроизведени от оцелели картини. Специално място е отделено на въоръжението на страните от Изтока: Персия, Япония, Китай и Индия.
Историческата зала предизвиква възхищение от интериора - таванът е покрит с шатра, която до 1900 г. е принадлежала на китайската императрица. Витрините пазят личните вещи на Наполеон: униформите, мебелите, пътуващата кутия, препарираните животни на любимите му кон и куче. Тук е изложен един от най-ценните експонати - посмъртен състав на лицето на великия командир.
Музей на Ордена на Освобождението
Освободителният орден е един от най-важните държавни медали.През ноември 1940 г. генерал Шарл дьо Гол награждава поддръжниците на френското движение за независимост, които доброволно се изправят в защита на страната, с отличителен знак - правоъгълен бронзов щит (30x33 мм) с гравиран лотаринжки кръст. Най-високото отличие получиха 1061 души, включително шест жени.
Историята на ордена и неговите рицари стана основа за създаването на Музея, разположен на площ от 1 хил. М2. Експозицията запознава посетителите с оръжия, знамена, документи, уоки-токи и униформи на членовете на братството. В шест зали и три галерии са събрани 4 хиляди оригинални предмети.
Музей на Шарл де Гол
Музеят на Шарл де Гол е най-младият в Къщата - откриването му датира от 2008 година. Колекцията от експонати, разположени на площ от 2500 м2, е напълно интерактивна. Туристите са посрещнати от зала, стените на която са украсени с 80 портрета на първия президент на Петата република, след което в сферична стая гостите са поканени да гледат филм за тази изключителна политическа фигура. Картината е показана на осем езика.
Личните вещи, ръкописи и награди на Де Гол, анимирани архиви и исторически документи, разделени екрани, видеоклипове, чиято обща продължителност надвишава 20 часа - всичко това улавя туристите от първите минути на запознанството. Помещенията са наредени тук в кръг, посетителите сами избират маршрута, който ги интересува най-много.
Инвалиди днес
Модерният L'hôtel national des Invalides е един от белезите на френската столица. Освен че посещават катедралата, некропола, историческите паметници и безценните реликви на музеите, посетителите не пренебрегват и магазина за подаръци, където можете да си купите халба с инициалите на Наполеон или фигура на известния корсиканец със стъклена камбана На входа всички деца получават елегантна шапка на великия командир.
Архитектурният ансамбъл обаче продължава да изпълнява функциите, инициирани от Луи XIV. Домът за инвалиди не е загубил основното си предназначение и това си заслужава уважение. Пенсионери и ветерани, посветили се на служене на родината си, живеят тук и до днес. За удобство на бивши войници и офицери, които са под грижите на Държавния институт за инвалиди, на територията на комплекса има болница, аптека и църковни служби. Освен това администрацията на кабинета на парижкия военен командир е разположена в стените на двореца.
Къде е и как да стигнем там
L'hôtel national des Invalides се намира в седмия район на Париж, на един километър от река Сена. Има два входа: южният от Place Vauban и северният от Еспланадата на инвалидите.
До комплекса е много лесно да се стигне с обществен транспорт:
- влак: линия С до спирка за инвалиди
- метро: линии 8 и 13 до станции Invalides, Latour-Maubourg и Varenne
- автобус: линии 28, 63, 69, 82, 92 и 93 до спирката
Работно време и цени на билетите
Държавният дом на инвалидите приема гости всеки ден от 7:30 до 19:00 (във вторник - от 7:30 до 21:00). Вратите на музеите са отворени за посещения всеки ден:
- от 01.04 до 31.10 - от 10:00 до 18:00
- от 01.11 до 31.03 - от 10:00 до 17:00 (до 17:30 по време на коледните празници)
Почивни дни: 01.01, 01.05 и 25.12. Всеки месец в първия понеделник туристите имат право да влизат само в катедралата. През юли и август посещението на гроба на Наполеон се удължава до 19:00. Малък трик: ако дойдете в касите не сутрин, а следобед, времето за чакане на опашката ще бъде намалено до 10-15 минути. Билети могат да бъдат закупени 30 минути преди затваряне.
Пълната ставка е 12 евро, намалената ставка е 10 евро. Правото на безплатен достъп се предоставя на деца под 18-годишна възраст, безработни граждани на Европейския съюз и журналисти (след представяне на подходящо удостоверение), лица с увреждания и техните служители, военнослужещи в униформа.
