Столицата на България е богата на запомнящи се места, музеи, църкви, които заедно са националното наследство на българите, символ на тяхната етническа идентичност. Повечето културни центрове са разположени компактно, на пешеходно разстояние един от друг. Някои от забележителностите на София останаха извън границите на съвременния град - в средновековните отбранителни стени, но към тях са установени редовни транспортни връзки. Националният културен парк (древните „детинети“ на града) умишлено не е изграден, тъй като заедно с уникалната околна природа древните църкви, музеи и крепости съставляват един исторически и културен пейзаж. Нека да поговорим за най-важните забележителности на София.
Ротондата на Св. Джордж
Като нежни ръце, две крила на монументалната сграда на президентския дворец обграждат бившата баптистерия на Константин Велики. През 4-ти век купелът на баптистерия прочиства древните българи, преди да приеме православната вяра, поради което „Осветете място“ е сред останалите символи на българската държавност: почетната гвардия, хотел Шератон-София-Балкан, близо до Националния Археологически музей. Светинята е малка, височината на купола е 13,7 м. Но за баптистерий подобни размери са твърде големи.
Може да си представим мащаба на сградите, които са обграждали запазената ротонда от всички страни по време на разцвета на Византийската империя! Турците, разрушили града през XIV век, основават джамията Гюл-Джамаши, варосайки християнски стенописи. Първата реставрация през 1915 г. направи възможно преоткриването на света на фреските от ротонда. Услугите се извършват всеки ден. Ротондата приема туристите благочестиво (шорти, горнища не минават) от 11 до 17 часа. Сутрешната молитва започва в 8, вечерната молитва завършва в 18:00. Доброволни дарения са желателни.
Храм-паметник на Александър Невски
От най-високото място в София главната църква в България призовава на служба с двадесет и седем камбани. Изграждането на символ на победата на православието е замислено непосредствено след руско-турската война през 1979 година. Първите рисунки са направени от руския архитект А. Померанцев. Строителството се извършва в продължение на 8 години и завършва през 1912 година. Резултатите от Първата световна война почти осветяват същността на паметника: известно време храмът носи името на Св. Кирил и Методий. Но след референдума от 1924 г. главният олтар е осветен отново в чест на Александър Невски.
Височината на камбанарията е 53 м, площта на катедралата е 3170 м2. Побира 5000 богомолци. 82 икони, 273 стенописи на храма са създадени от художниците П. Мясоедов, В. Васнецов, А. Вахрамеев, А. Киселев, А. Корин, Н. Бруни, В. Болотнов, Х. Тачев и други. ”С екскурзионна служба (за 10 лв. на човек) от 10.00 до 17.00, с изключение на вторник. Самата катедрала е отворена от 07.00 до 18.00, входът е безплатен.
Амфитеатър Сердика
Намира се в музея на крепостта Сердика-Средец. Многопластовите децинети на древногръцкия град Сердика са представени в ултрамодерен изложбен комплекс - под стъклени куполи и под формата на запазени фрагменти от стени, древни калдъръмени улички. Най-ценните експонати са основите на крепостта от розови цокли от византийската епоха и зидарията с многоцветни павета, мраморни гранитни блокове от елинския период, както и останките от гръцки колонади и цветни архаични стенни рисунки.
Музеят започва своето съществуване през 2004 г., когато територията е освободена за хотел Арена. Тогава е открит амфитеатър, сравним по размер с Колизеума. Всички оцелели експонати на Arena Serdica са включени в залите и декорацията на хотела, поради което те са постоянно на разположение.
Боянската църква
Църквата Бояна се намира на 8 км от София. Можеше да се загуби сред по-късните разширения, ако не за стенописите от XI-XIII век. 240 фигури и 89 сюжета са посветени на живота и делата на Никола Чудотворец и Пантелеймон Лечител. Фигурите са оригинални: не според канона, те изумяват с портретна прилика на исторически герои, предадени с емоции, замразени в изражението на лицето. Интересно реалистично изображение на зеленчуци, плодове (на фреската „Тайната вечеря“).
Основната част от XI век е завършена през XIII век от севастократора Калоян. Нови картини бяха приложени върху предишния слой боя. Отвън фасадите на църквата Калоянова са украсени с керамика. Двуетажната църква "Калоянов" е гробницата на българските боляри. През 19 век църквата отново е завършена. Трите граници на Бояна са разположени на пръстена на средновековната отбранителна стена на София. Входът се заплаща - 5 евро. Отворен всеки ден от 9:30 до 17:00.
Катедралата „Света Софи“
Храмът на най-мъдрите в мъдрия град - няма тавтология - е издигнат през 343 г. за катедралата на Сердиций. 537 г. оставя пагубна следа. След нашествието на варварите, базиликата на Божията мъдрост е възстановена от император Юстиниан I Велики като място за срещи на епископата. От 13 век българските царе започват да назовават столицата, използвайки думата София вместо предишното име Сердика. В края на 19-ти век османците използват сградата като склад за управление на пожара, след земетресението от 1858 г. те не смеят да я използват за джамия, както преди. Лош знак - казаха те. Но 1878 г. поставя всичко на мястото си - руските победи връщат земите, храмовете и Вярата на Балканите.
Земетресението унищожи мозаечните подове на най-старата действаща православна църква на планетата. Реставраторите от 90-те обаче затвърдиха свещеността на мястото, като поставиха в София гробницата на Незнайния войник с Огъня на паметта, Каменния лъв за слава на цар Борис III, паметник на писателя Иван Вазов и площада на Руския червен кръст. Освен това под базиликата е открит подземен некропол с галерии и крипти. Вход там - 6лв. От 15 април до 1 октомври (през лятото) отворен от 9.00 до 19.00. През зимата - от 9.00 до 17.00.
Руска църква "Свети Никола"
Църквата "Св. Николай Чудотворец от Мирлики" се намира на булевард "Цар Освободител" в центъра на София. Построен е като символ на победата над турците на мястото на пазарна джамия. Приближавайки се до църквата, посетителят се разхожда по двора на Руската православна задгранична църква, заедно с 1400 квадратни метра, прехвърлени на руския синод през 1882 година. Храмът е основан през септември 1907 година. Проектът е ръководен от архитекта М. Т. Преображенски.
Той придава на сградата „псевдоруски“ стил, използвайки техниките на дървената и каменната архитектура преди Петър Велики. Изработена от бял издълбан камък под зелен покрит с керемиди, верандата сякаш поздравява с лицето на Чудотвореца, разположено върху фронтон от ярка майолика. Входът за съществуващата църква е безплатен, той се съгласува с часовете на поклонение: в 9 часа - литургии, в 10, 10:30 и 11 - молитви, в 17 часа - акафести. Приличието трябва да се спазва стриктно. Даренията са доброволни.
Катедралата на Страстната седмица
Църква Света Неделя (на български) е кръстена на светата великомъченица Кириакия от Никомедия, която на Балканите се нарича Страстната седмица. Дълго време храмът бил направен от дърво. Основана в началото на първото и второто хилядолетия. Забележително е с факта, че е служил за гробницата на сръбския крал Стефан II Милутин (от 1460-те). Преди пожара от 1856 г. храмът се е наричал Църквата на Светия цар.
От 1856 до 1867 г. на мястото на изгорената е издигната нова сграда. Размерите на сградата са впечатляващи: 35,5 mx 19 m. Комплексът разполага с камбанария за 8 камбани (3 са добавени по-късно). Окончателният облик на църквата се формира през 1898 г., но стенописите вътре са завършени едва през 1971 - 1973 г. Храмът има статут на Катедралата. Неделната служба е придружена от мъжки хор. Не можете да снимате безплатно. Такса за фотография - 5лв Отваря в 9:00, край на услугата в 18:00.
Софийска синагога
Най-голямата синагога в Югоизточна Европа е построена през 1909 г. по времето на цар Фердинанд I. Проектът е създаден от австрийския архитект Ф. Грунагер.Стилът е еклектичен: „Виенска сецесия“ с мавритански (в арките на фасадите). Височината на сградата е 31 метра, площта е 659 м2, основният полилей тежи 2 тона. Запазени флорентински мозайки по подовете на залите, украса с изящни дървени резби. Тук се провеждат тематични екскурзии „Еврейски общности в България”, „Холокост и спасението на евреите”. Синагогата е отворена всеки ден, с изключение на събота и неделя, а не в празнични дни - Ханука и Великден са изключени. Отворен от 09:00 до 13:30 и от 14:00 до 16:30. Посетителите плащат 2 лв. За билет.
Археологически институт и музей
Музей НАИМ БАН (Национален археологически институт-музей на БАН) заема сградата на бившата джамия Буюк-Джамия, построена през 1474 година. Той е основният изследователски център в България в областта на етнографията, археологията, материалните ценности и печата. Работи от 1949г. Представените експозиции разказват за предтракийските племена, етруски, погребални маски от злато и мед на тракийските царе, както и артефакти от времето на управлението на Древен Рим.
Посетителите могат да се запознаят с резултатите от разкопките на мястото на първата столица на Одрисия, Филипопол, от подножието на връх Шипка, от обектите на древните български столици Пловдив и Велико Търново. Разцветът на Византия е показан от фрагменти от мозайки от Истанбул, керамика и култови предмети от благородни метали.
Работно време - от 10:00 до 18:00, седем дни в седмицата. Входна такса е 10 лева.
Исторически музей на България
От 2000 г. основната експозиция на Националния исторически музей на България е представена в сградата на правителствената резиденция "Бояна". Сърцето на представителната сграда са залите със Златното съкровище от Панагюрище (4 - 3 век пр. Н. Е.). Златни съдове, инкрустирани със скъпоценни камъни, оръжия, бижута, доспехи и мебели - общо 650 предмета - са станали основната собственост на музея. Съкровището е намерено на 8 декември 1949 година.
През лятото (април - октомври) музеят е отворен от 9:30 до 18:00, през зимата (ноември - март) - от 9 до 17:30. Входните билети за индивидуални посетители са 10 лева, за ученици и студенти - 1 лева. Групи от 25 посетители стартират на всеки 20 минути. Един час и половина обиколка на забележителностите е безплатна. Всеки последен понеделник от месеца - безплатен вход за всички. С билет за музей можете да посетите Боянската църква.
Природо-научен музей
NPM - Национален природонаучен музей (български) е създаден през 1889 г. от княз Фердинанд. Намира се в 4-етажна сграда. В приземния етаж са изложени експонати от нежива природа, включително гигантски вкаменелости и минерали. Вторият етаж е зает от експозиция за природните богатства на страната. Изложба на пълнени съвременни бозайници може да бъде разгледана на 3-ти. Изложбата на четвъртия етаж пресъздава сцени от живота на хищници в горите на Америка и Азия.
Представени са две диорами: „Черноморска ихтиофауна“ и „Коралов риф на остров Куба“. Музеят функционира под егидата на Българската академия на науките и е най-голямата колекция от този вид на Балканите. NPM приема от понеделник до неделя 10:00 - 18:00, с изключение на почивните и празничните дни. Последният старт е в 17:00. Цени на билетите: възрастни - 5 лева, деца до пет години - 1 лева, възрастни - 2 лева.
Музей на военната история
Националният военноисторически музей е част от структурата на Министерството на отбраната на България, има покрити площи - 5 хиляди квадратни метра, експозицията на открито заема 40 хиляди квадратни метра. Един от трите най-първите музея - създаден през 1916 г. Представени са артилерийски фигури, ракети, танкове, самолети.
В галериите на музея се помещават колекции от оръжия на принц Александър I Батенберг (1879-1886), княз Фердинанд I (1887-1918) и цар Борис III (1918-1943), както и витрини с награди, отличия, знамена и военни униформи . Работно време: от 10 до 18 ч. През всички дни от сряда до неделя. Входна такса: деца под 7 години - безплатно. Студенти и възрастни - 2лв
Национален дворец на културата
Дворецът, признат за най-добрия в света (2005 г. - номинация "Най-добър конгресен център"), заема огромна площ: 15 хиляди кв. М. Има 15 зали и 50 други помещения, включително ресторанти, търгове и изложбени галерии. Зала Първа беше домакин на Херберт фон Караян, Хосе Карерас, Рикардо Мути, Юри Башмет, Емир Кустурица, Монсерат Кабале и други.
Националният дворец на културата може да побере едновременно 8 хиляди души. В залите и външната декорация се използва металопластика, интериорите са богато украсени с корнизи, дърворезби, гоблени, стенописи и скулптури. Луксозната паркова зона с изглед към планината Витоша привлича туристи денем и нощем. В нощните палатки-кафенета е прохладно, благодарение на светлинните и музикални фонтани.
Джамия Баня-Баши
Една от най-старите джамии в Европа, основната религиозна сграда на софийските мюсюлмани. Построена е в края на 16 век над изхода на термални води в центъра на София (думата „баня“ се превежда като купел). Басейнът за отмиване в двора е непокътнат и все още плава. Иначе Баня-Баши е класическа джамия: оловен купол припокрива квадратна конструкция с минаре-кула и шест малки купола по стените, прилежащи отляво и отдясно на минарето.
Главната зала е украсена с цветни плочки и сури от Корана. Те са написани в позлатена лигатура на тюркоазен фон. Побира 700 богомолци. Вторият етаж е за жени. Намаз (молитви) се изпълняват много пъти, започвайки от зората на зората и завършвайки в полунощ. Събуват обувките си преди да влязат. На туристите се предлагат халати. Даренията са в безплатна форма.
Парк Борисов Градина
30 хектара зелени площи, цветни лехи и тревни площи с езерото Мария Луиза в центъра са плод на въображението и старателната работа на български и поканени градинари. Създаден през 1894г. Включва две основни алеи, колоездачна писта, тенис кортове, лодка и конна база.
Стилът е английски, но в парка се използват и японски мотиви. Има езерце, обрасло с лотоси, розова градина с 1500 сорта рози. Парк Цар Борис е любимо място за почивка на гражданите. Няколко кафенета предлагат вкусна храна, така че можете да отидете за целия ден. Вход свободен.
Български национален театър за опера и балет
Основана през 1890 г., оперната трупа се превръща в пълноправен театър през 20-те години с репертоар от произведения на италиански, чешки и руски композитори. Съкратеното име е Софийска опера. Успехът се радва на Pagliacci на Леонкавало, първите български оперни произведения: „Просякът“ от Емануил Манолов, „Александър“ от Георги Атанасов и „Тахир Беговица“ от Кизи Хаджигеоргиев.
Разцветът на балетната школа в България започва с постановката на „Копелия“ на Андрей Петров (1928). Успешно сформираният ансамбъл от хор, оркестър, сценографи, дизайнери на костюми и танцьори на Националния театър за опера и балет на България дава възможност да се поставят спектакли от всякакво ниво. Театърът често обикаля и приема гости. Помпозната театрална сграда за 948 места (в главната зала) е въведена в експлоатация през 1953 година. Вход за вечерното представление в 19 часа - от 15 лева, за дневното представление за деца (в 10 или 11 часа) - от 10 лева.
Статуя на Света София
26-метровата статуя, издигната между православна църква, синагога и католическа църква, изчезна от лицето на земята в резултат на англо-американската бомбардировка, стои на мястото на вече несъществуващата средновековна Западна порта. Жителите на столицата на България почитат това място в памет на продавача на книги Киро Геошев, измъчван от османците, защитникът на София. Адрес - ул. Трапезица, 4-а.
Позлатеният паметник е посветен на града, самостоятелен път на развитие и не е статуя на Св. София, на която авторът, скулптор Георги Чепкенов, неведнъж е обръщал внимание. Погледът е насочен към Двореца на Народното събрание. Главата е увенчана с короната на древногръцката съдба на Нощта, а мъдра сова излита от ръката. До 1991 г. мястото беше заето от паметник на Ленин, съборен в резултат на „декомунизация“.
Паметник на Цар Освободител
Конната статуя на руския цар Александър II стои на гранитен пиедестал. Изработен в бронз - като почит към благодарността на българите за свалянето на турското иго през 1878 година. Бронзовият венец пред паметника е подарък от Румъния. Откриването на паметника се състоя в присъствието на княз Фердинанд I и сина на Александър II - велик княз Владимир Александрович Романов на 30 август 1907 година.
Статуята и многофигурният масивен корниз са отлити под ръководството на флорентинския скулптор Арнолдо Зоки. Това е една от най-добрите му творби. Височината на паметника е 12 м. Статуята е поставена на площада пред Двореца на Народното събрание.
Боянски водопад
16-метровата колона от водни струи и пръски е полетът на река Бояна, попадаща в едноименното езеро. Водопадът се вижда през пролетта от съседната област на София, кръстена на реката. Три пътеки от 5-километрова пътека водят до чудотворното чудо: едната по коритото на реката, другата по езерото, а третата започва от Боянската църква.
Ефективно замръзналата водна маса на водопада изглежда през зимата: изглежда, че е замръзнала в студ в движение. Искрящите сталактити на водата се намират в непосредствена близост до малкия планински хотел. И трите пътеки минават предимно по равен терен, но в края склоновете са много стръмни.
Витошка планинска верига
Планината Черни-Врих (2290 м) е покрита със сняг до края на април. В продължение на 150 дни в годината скиорите доминират по склоновете му. 56% от павираните писти са на аматьорско ниво. Само 12% са екстремни. През лятото започва пешеходен туризъм на най-високата планина и на двухилядниците, които тичат до нея.
Туристическото развитие на Черен връх започва съвсем наскоро - през 1895г. През века масивът Витоша е придобил развита инфраструктура: изтъпкани са многобройни алпинистки пътеки и велосипедни маршрути, изградени са бази и къмпинги. Фуникулерът се издига от станция Алеко (1810 м). За 4 лева 30-градусовата майска топлина може да се замени за прохладната атмосфера на алпийските ливади. Там на сянка - плюс 10 ° C.
В София GuruTurizma препоръчва следните хотели:
